Български учени представиха водещи проекти, финансирани от Фонд „Научни изследвания“, по време на Софийския фестивал на науката 2020
Киберпсихология, използване на математични методи с приложение в модели за растеж и еволюция на тумори и как можем да повишим безопасността при транспортните средства, са само част от темите на проектите и презентациите, представени от бенефициенти и учени от Фонд „Научни изследвания“ по време на Софийския фестивал на науката 2020.
Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) се включи за втора поредна година във Софийския фестивал на науката – най-мащабното събитие за популяризация на науката и научните изследвания пред широка аудитория. Юбилейното десето издание се проведе в София Тех Парк на 26 и 27 септември при засилен интерес от страна на публиката и строго спазване на всички противоепидемични мерки и изисквания. Сред официалните гости на откриването бяха г-жа Мария Габриел, европейски комисар по „Иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж“ и г-жа Карина Ангелиева, заместник-министър на образованието и науката.
Фонд „Научни изследвания“ участва в Софийския фестивал на науката с две събития – постоянен информационен щанд във фестивалните дни и специално лекционно събитие. Общо над 350 души, сред които представители на медиите, студенти, ученици и обща публика, се запознаха с дейността и основната роля на ФНИ за подкрепа на фундаменталните научни изследвания у нас, а лекцията на водещи учени и представители на Изпълнителния съвет на ФНИ предизвика активен интерес. Зам.-министър Карина Ангелиева също посети щанда и се срещна с част от бенефициентите на проекти, популяризиращи своята работа пред обществото.
Лекционното събитие на ФНИ се проведе на 27 септември следобед, като бяха представени следните теми:
- „Механични и биомеханични проблеми в транспортното инженерство. Съвременни тенденции в развитието на молекулярната биомеханика“ с лектор проф. дтн Светослав Николов от Института по механика – БАН, ВТУ „Т. Каблешков“ – София и председател на Изпълнителния съвет на ФНИ.
- „Каротидното телце и ролята му в хомеостазата и аклиматизацията“ с лектор проф. дмн Николай Лазаров от Медицински университет – София и зам.-председател на Изпълнителния съвет на ФНИ.
Представянето на проф. Николов акцентира върху два основни проблема в съвременния живот – транспортът и здравето. В световен мащаб годишно в резултат на пътно-транспорни произшествия загиват над 1 милион души, а между 20 и 50 милиона остават инвалиди за различен период от време. В първата част от презентацията си проф. дтн Светослав Николов показа как с помощта на механоматематични и биомеханични подходи се решават редица задачи за повишаване на безопасността на конструкциите на автомобилите, които осигуряват защитата на водача и пътниците. Във втората част на изложението бе демонстрирано как с помощта на математични модели, базирани на основата на висококачествени експериментални данни, може да се вникне по-дълбоко в процеса на различните заболявания и да се установят потенциални мишени за различните лекарства.
Проф. дмн Николай Лазаров продължи темата за здравето, като разказа на достъпен език за каротидното телце – малък, но жизненоважен орган с доказана роля в поддържане на постоянството на вътрешната среда и адаптивните процеси в човешкия организъм. Проф. Лазаров представи защо детайлните познания за тази миниатюрна структура са потенциално важни за разработване на ефективна заместителна клетъчна терапия при някои неврологични и злокачествени заболявания.
На щанда на ФНИ всеки посетител се запозна с дейността на Фонда и се срещна с бенефициенти на проекти, подкрепени по Национална научна програма „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ (ННП „Петър Берон и НИЕ“) в сесията от 2019 г. Общата цел на програмата е да ускори реинтеграцията и кариерното развитие в български висши училища и научни организации на перспективни учени с международно признати научни резултати, с което да стимулира развитието на изследователския потенциал у нас. Сред подкрепените по ННП „Петър Берон и НИЕ“ проекти, чиито ръководители гостуваха на щанда на ФНИ, бяха изключително интересни изследвания на теми като киберпсихология, изследване на квантови преходи, математични методи за анализ и еволюция на растежа на тумори, изследване на т.нар. възкръсващи растения и проект за анализ на ефекта на вота за Брекзит върху европейската банкова система и икономика.
Представяме повече информация за проектите на бенефициентите по ННП „Петър Берон и НИЕ“ 2019, които се включиха с участие на щанда на ФНИ:
- Проект „Метод на редуцирания базис с приложение в модели за растеж и еволюция на тумори“ на доц. Петър Рашков с научен ръководител проф. Камен Иванов от Институт по математика и информатика към БАН
Кратка информация за проекта:Развитието на изчислителните възможности през последните десетилетия отвори широки перспективи при решаването на математически задачи, свързани с моделиране на развитието на тумори и разработването на персонализирани терапии. Тези задачи са зададени със системи от частни диференциални уравнения, чието решение се приближава с подходящи числени методи. Най-новите модели отчитат екологични, еволюционни и пространствени фактори като туморната микросреда, естествен отбор между различните видове клетки в тумора и адаптацията им към терапия. За тези модели е характерно наличие на свободен входен параметър, напр. лекарствена доза. Числените методи за решаване на подобни задачи се основават на линейни системи с висока размерност, които трябва да бъдат решени многократно за различни стойности на входния параметър. Това повторение изисква твърде много изчислително време и мощности, ако искаме да получим бързо приближеното решение. Методът на редуцирания базис се използва като рентабилен подход за намиране на приближения на решенията на подобен вид параметризирани задачи в инженерните науки. Този метод използва структурата на множеството от решенията за всички стойности на параметъра, за да намали размерността на дискретната задача и да построи приближено решение за желаната стойност на параметъра. Това решение се пресмята от базис, построен от малко на брой решения на задачата за внимателно подбрани стойности на параметрите. Проектът цели разработване и изследване на приложението на метода в съвременни модели за растеж и еволюция на твърди тумори. Повече информация можете да откриете на интернет страницата на проекта: http://www.math.bas.bg/nummeth/rashkov/dogovor-NNP.html
- Проект „Мета точност на първите впечатления онлайн“ на д-р Елена Цанкова с научен ръководител доц. д-р Ергюл Таир от Институт за изследване на населението и човека, БАН
Кратка информация за проекта: Първите впечатления оказват силно влияние върху поведението на личността. Значителна част от комуникацията в наши дни се осъществява онлайн и това придава особена важност на първите впечатления, формирани в интернет. С цел подобряване на комуникацията и избягване на недоразуменията си заслужава да се проучат и разберат първите впечатления, които се създават онлайн. Разбираме ли как ни възприемат другите в общуването ни по интернет? Наясно ли сме с какво впечатление остават те от нас при първата ни виртуална среща? Това проучва проектът „Мета точност на първите впечатления онлайн“ чрез серия от научни експерименти в областта на кибер психологията. С този проект д-р Елена Цанкова и доц. д-р Ергюл Таир от Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките целят да съберат и предоставят на обществото полезни съвети за подобряване на интернет комуникацията. Чрез bottom-up подход проектът ще идентифицира и изследва в серия от експерименти различни фактори, които определят колко добре разбираме първите впечатления, които създаваме за себе си онлайн. Крайната цел на проекта е да въведе и утвърди кибер психологията като нова дисциплина в българския академичен свят.
- Проект „Роля на митохондриите за устойчивостта към засушаване на възкръсващото растение Haberlea rhodopensis“ на д-р Анета Иванова с научен ръководител проф. Димитър Джилянов от Агробиоинститут към Селскостопанската академия (ССА)
Кратка информация за проекта:Широко известно е, че митохондриите са енергийните станции на живите клетки. Много по-малко се знае, че тези органели са и нещо като контролни центрове, в които се събират клетъчните сигнали за външни или вътрешни стресови стимули, което позволява на организмите да балансират между енергийния метаболизъм и защитните стратегии. А какъв по-голяма стрес за растенията от засушаването, чиято отрицателна роля нараства особено през последните години на промени в климата.
Проектът „Роля на митохондриите за устойчивостта към засушаване на възкръсващото растение Haberlea rhodopensis“ изследва функцията, активността и биогенезата на митохондрии, изолирани от ендемичното възкръсващо растение Haberlea rhodopensis при засушаване и възстановяване. Учените от екипа ще се опитат да разкрият и характеризират митохондриалната активност на възкръсващите растения при нарастваща суша и молекулярните основи на феномена на възкръсването. Това ще позволи разработването на нови стратегии за развитие на съвременните изследвания за получаване на устойчиви към стрес, културни растения и осигуряване на устойчиво производство на храни.
Благодарение на финансирането от страна на ФНИ е осъществена реинтеграцията на международно признат учен в научната общност на Агробиоинститут към ССА и се провеждат съвместни изследвания с водещи лаборатории в областта, като така се повишава конкурентноспособност на приемащата ни организация в областта на съвременната растителна биотехнология.
- Проект MSPLICS („Multi level single pulse laser induced continuum structure“) на д-р Калоян Златанов с научен ръководител чл. кор. проф. дфзн Николай Витанов от Физическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“
Кратка информация за проекта:
Техниките за квантови преходи са едно от основните подполета на съвременната квантова физика. Обикновено квантовите преходи се случват в затворени системи, като се цели избягването на декохериращи ефекти, а енергията между отделните нива на преход е квантувана (дискретизирана). Съществуват и квантови преходи с непрекъсната енергия, които минават през състояния на непрекъснатост. Проектът „Multi level single pulse laser induced continuum structure (MSPLICS)“ цели да покаже при какви условия могат да се случат подобни преходи, когато системата се състои от много нива, които изпитват квантова интерференция помежду си. Подобни преходи намират множество приложения, например вероятността на преход носи информация за структурата(броя нива) на системата, което може да бъде използвано за изучаването на комплексни молекули. Друго приложение може да представлява метод за разделяне на т.нар. хирални молекули. Хиралните молекули представляват две себеподобни пространствени ориентации на свързаните атоми, чиито конфигурации представляват огледално изображениe. Двете конфигурации се наричат ляв и десен енантиомер. Така например условията за затваряне на електроните обратно в системата ще са различни за двата енантиомера, което ще доведе до по-висока степен на йонизация в една от двете системи. Това би довело до пречистването на смес от хирални молекули от нежелания енантиомер.
- Проект „Ефектът на вота за Брекзит върху европейската банкова система и икономика: увеличил ли се е рискът за европейските банки и какъв е размерът на реалните икономически ефекти от референдума?“ на д-р Деян Радев с научен ръководител проф. д-р Теодор Седларски от Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“
Кратка информация за проекта:
След десетилетия на засилваща се икономическа и политическа интеграция, изходът от британския референдум за оставане в Европейския съюз (ЕС) разтърси европейските и световните финансови пазари и икономики. И докато отражението на Брекзит върху британската икономика и банки е широко анализирана и документирана, не съществуват изследвания, които да анализират точните канали, чрез които бъдещото излизане се отразява на банковите системи и на икономиките в ЕС. Друг непроучен въпрос се отнася до ефекта на Брекзит върху Централна и Източна Европа (ЦИЕ). ЦИЕ предлага идеални лабораторни условия за изчерпателен анализ на финансовите и реални ефекти на Брекзит, защото много банки в региона са собственост на западноевропейски банки с дейност в Обединеното кралство, но самите те нямат директна дейност там. Това превръща изходът от референдума в екзогенен шок за банките в ЦИЕ, което е от критично значение за статистическата идентификация на ефектите. Трети въпрос, останал неизследван досега, засяга половото измерение на пренасянето на тези събития през границите на отделните държави. А именно, какво е въздействието на жените в ролята на главни изпълнителни директори на банки за преноса на отрицателните резултати от референдума до реалната икономика? ЦИЕ отново има преимущество при анализа на този емпиричен въпрос, поради по-високия дял на жени начело на банкови управителни съвети, в сравнение със Западна Европа. Главните цели на предлагания проект са да се намерят отговори на така поставените научни въпроси с помощта на най-модерните методи в сферата на емпиричните финанси и банкиране.
Проектът съдържа обучителна програма и цели също да допълни и разшири учебния план на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с дисциплини на ниво „бакалавър“, „магистър“ и „докторант“, които се преподават в едни от най-добрите немски и холандски университети. Проектът е вдъхновен от живота, научните постижения и патриотичните мисия и пример на д-р Петър Берон, и цели да повиши качеството, конкурентоспособността и международната видимост на икономическите изследвания, провеждани в български университети, и да покачи нивото на човешкия капитал в икономическата сфера в България.