IV. Правила за допустимост на разходи
IV. Правила за допустимост на разходи
1/ВЪПРОС: Един от най- често задаваните въпроси в този раздел е въпросът за амортизационните отчисления, като даваме за пример най-подробно зададения въпрос в тази посока:
„В Насоките за кандидатстване пише, че „за приемливи се считат само амортизационните разходи, съответващи на продължителността на изследователския проект, изчислени по линеен метод на база полезния живот на актива.“ Съгласно чл. 15 ал. 3 от Закона за Счетоводство, амортизации в бюджетните предприятия се начисляват по решение на Министерски Съвет. След като бюджетните организации не начисляват амортизации, валидно ли е изискването, че за приемливи се считат само амортизационните разходи съответващи на продължителността на изслеедователсткия проект, или се признава за разход цялата стойност на закупения актив?“
Разяснение на: „Насоки за финансиране на научни изследвания в приоритентите области- 2014 г. (Раздел III- Правила за допустимост, т. 7- Допустимост на разходите, ал. 2- Специфични допустими разходи за научноизследователска дейност, т. а).
Първо: Извадка на третирания текст:
2. Специфични допустими разходи за научноизследователска дейност.
Приемливи разходи з афинансиране на научноизследователска дейност в рамките на настоящата процедура са следните разходи:
а) преки разходи - разходи за инструменти и оборудване, водещи до признаване на актив, доколкото те се използват само за научноизследователския проект и неговия срок. Ако тези инструменти и оборудване не се ползват през целия си полезен живот за изследователксия проект, за приемливи се считат само амортизационните разходи, съответващи на продължителността на изследователския проект, изчислени по линеен метод на база на полезния живот на актива.
Второ: Формулировката „приемливи разходи за финансиране на научноизследователска дейност..“ означава те да се приемат /признаят/ като допустими парични разходи, т. е., изплатени и документално обосновани разходи със средства от плановия /договорения/ източник за финансиране на проекта. Плащанията се доказват с платежни документи- платежни нареждания, разходен касов ордер, сметка за изплатен хонорар и др. Доказателствата за това, че те са фактически извършени и необходимо-присъщи разходи по изпълнението на проекта се получават от т.нар. разходно-оправдателни документи—фактури, ведомости, отчети за командировки, облигационни договори, престации, протоколи и др.
Трето: Определението „разходи за инструменти и оборудване, водещи до признаване на актив“- означава, че те не са еднократно отчетени като текущи разходи за времето на изпълнението на проекта, а са калкулирани, натрупани и капитализирани в стойността/цената.
Четвърто: В цитирания текст от Насоките не става въпрос за начисляване, отчитане и признаване на амортизационни разходи на ДМА /инструменти и оборудване/, а единствено за използване на амортизационните отчисления, като база за изчисляване на допустимите платени разходи за придобиването на тези активи.
Ако разходите за инструменти и оборудване не се калкулират и не се признават в историческата стойност /цената на придобиване/ на дълготраен актив, ще следва те да се отчитат и признават като текущи разходи- т. е. отчетени и признати като допустими за периода на изследователския проект. В този случай изплатената сума за тяхната покупка ще се признава в пълния и размер като допустим разход за проекта.
Пето: В случаите, когато те не се признават като текущи разходи, а се калкулират в стойността на актив са възможни два подхода.
А/ Полезният живот /срокът на годност/ на актива съвпада с времетраенето на проекта. Тогава за допустим разход, ще се признае цялата сума по придобиването на ДМА /инструменти и оборудване/.
Б/ Когато периодът на проекта е по-кратък от полезния живот на активите във вид на инструменти и оборудване. Тогава допустимите изплатени разходи по придобиването на дадения актив ще се изчислява върху базата на онази част от полезния живот на актива, която съвпада с времетраенето на проекта. Изплатената сума ще се одобрява до размерите, които са еквивалентни на общата сума от полагащите се амортизационни отчисления за актива за времето на изпълнение на научноизследователския проект.
ЗА ЦЕЛТА МОГАТ ДА СЕ ПРЕПОРЪЧАТ И ПРИЛОЖАТ КЛАСИФИКАЦИИТЕ НА АКТИВИТЕ, НОРМИТЕ И МЕТОДИТЕ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА АМОРТИЗАЦИЯ ПО ЗКПО /ЧЛ. 55/
2/ВЪПРОС: Според постановлението за апаратура/оборудване на стойност над 60 000 лв. и за консумативи/услуги над 20 000 лв. задължително се обявяват обществени поръчки. Как да третираме тези суми по бенефициенти и години- т.е. те се третират като общи суми за всички бенефициенти на обединението за целия период на проекта или се третират като отделни такива за всеки бенефициент на обединението за конкретния финансов период/етап?
ОТГОВОР: Третират се като общи суми за всички бенефициенти на обединението.
3/ВЪПРОС: При закупуване на нова апаратура, как стои въпросът с ползваемостта по време на проекта и собствеността след приключване на проекта?
ОТГОВОР: В Насоките е посочено, че бенефициентите заприходяват закупените активи като своя собственост, без да е опоменато дали това става при приключване на проекта, или при тяхното закупуване. Съгласно досегашната практика след приключване и отчитане на проекта, придобитите активи се прехвърлят с протокол на базовата организация.
4/ВЪПРОС: Финансовото разпределение на средствата трябва ли да бъде направено в точно съотношение на общите суми: 55 % за първа финансова година и 45%- за втора? В какви граници са възможни отклонетия от това съотношение?
ОТГОВОР: Съгласно Насоките, разпределението на средствата следва да бъде направено в съотношение 55% за Етап I и 45% за Eтап II. В последствие, в хода на изпълнение на проекта, при възникнала обективна необходимост има възможност, със становище на Постоянната научно-експертна комисия и решение на Изпълнителния съвет, неизразходвани средства от предишни етапи да бъдат прехвърлени в последващи.
5/ВЪПРОС: Има ли препоръчително процентно разпределение на финансовите средства по пера?
ОТГОВОР: Средствата се разпределят по пера съгласно ЗННИ, Правилника на ФНИ, и указанията в Насоките.
6/ВЪПРОС: На какви разходи има право чуждестранен учен, включен в проекта като член на научния колектив?
Отговорът на въпроса е даден в чл. 35 от Правилника за дейността на ФНИ.
7/ВЪПРОС: Какъв процент от сумата по договора може да се отдели за заплащане на колектива, включително чуждестранни учени участващи като членове на научния колектив и зависи ли той от участието на млади учени?
ОТГОВОР: Изчерпателен отговор на въпроса е даден в Правилник за дейността на Фонд „Научни изследвания“ чл. 35.
8/ВЪПРОС: Допустим разход ли е невъзстановимият ДДС?
ОТГОВОР: Да, допустим е.
9/ВЪПРОС: Има ли ограничение на перото за командировки и какъв тип разходи са допустими?
ОТГОВОР: Да, има ограничения—в Наредбата за служебни командировки, Раздел III- Пари за пътни, дневни и квартирни разходи. В чл. 12, съгласно заповедта за командировки се предоставя право на пътни в размер на действително извършените разходи по най-краткия и икономичен начин. Съгласно чл. 15- Разходи в чужбина- се изплащат дневни и квартирни пари в размер и валута съгласно Приложение 2 в Наредбата. Съгласно чл. 17 ръководителите на предприятия могат да определят размера на дневните пари, различни от определените в Приложение 2, които не могат да превишат дневния размер. Ограниченията са релгаментирани в Раздел III на Наредбата за служебни командировки.
10/ВЪПРОС: Могат ли учени от чужбина (в т. ч. българи) да ползват средствата, предвидени в перо 7 „Привличане на утвърдени учени от други страни за краткосрочен престой“ от финансовия план ако не са участници в екипа?
ОТГОВОР: Вижте Насоки за кандидатстване, Раздел III- Правила за допустимост, ал. 7 Допустимост на разходите, т. 2- Специфични допустими разходи за научноизследователска дейност, т. а)- Преки разходи, параграф 2.
11/ВЪПРОС: В подготвяния проект има натрупване на разходите основно в перо подизпълнители - има ли ограничение за него като процент?
ОТГОВОР: Няма органичение по процент, ако не е предвидено друго в нормативните документи.
12/ВЪПРОС: Съобразно регламента на конкурса поне 30% от средствата за възнаграждение на колектива се предоставят на млади учени. Ако те не са изпълнили качествено поставената им задача, как това отношение да бъде спазено?
ОТГОВОР: Отговорност на ръководителя на екипа е да го състави и да следи качеството на работата му.