Стратегия
НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ 2020
……Искам Европа да излезе по-силна от икономическата и финансовата криза………
Хосе Мануел Барозо
Президент на Европейската Комисия
Националната стратегия за научни изследвания в Република България отразява политиката на Правителството като част от отговорностите му по отношение на стратегическото развитие на страната. Стратегията има за цел да подпомогнеразвитието на науката в България за превръщането й във фактор за развитието на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности. Целевата група, към която е насочена Стратегията, са научните организации - университети, научни институти и други организации, занимаващи се с научно-изследователска дейност.
Националната стратегия за научни изследвания отразява виждането на правителството, че образованието, научните изследвания, технологичното развитие и иновациите са основата за постигане на динамичен и устойчив икономически растеж.
В европейски план основните цели до 2020 г. са дефинирани така[1]:
1.75% от населението на възраст между 20-64 години следва да е с пълна заетост;
2.Инвестициите в научна и развойна дейност следва да достигнат 3% от БВП
3.Целите „20/20/20" по отношение на климата и на енергетиката следва да бъдат изпълнени и като се постигне до 30% намаление на вредните емисии в сравнение с настоящите стойности;
4.Делът на ранно напускащите образование следва да е под 10 %, а най-малко 40% от младото поколение следва да има висше образование;
5.Изложените на риск от бедност следва да бъдат с 20 милиона по-малко .
При реализирането на тези цели научните изследвания и иновациите повече от всякога са основно конкурентно предимство в глобалното икономическо състезание. Мнозина анализатори сочат, че държавите от т.нар. група БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай), както и бързо развиващи се държави, като Япония, Сингапур и Корея, разполагащи със значителни човешки и материални ресурси, до 2050 г. постепенно ще изпреварят по БВП държавите от Г-6 (САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания и Италия). По-важното е, че тези държави отделят голям процент от БВП за научни изследвания и иновации (фигура 1 и фигура 2).
Фигура 1
Източник: Евростат, 2009
Фигура 2
Източник: Евростат, 2009
Държавите, които демонстрират високи равнища на инвестиции в научна и развойна дейност демонстрират и силен икономически растеж и увеличаващ се дял на световния пазар на знания и иновации.
България изостава по отношение на инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) в сравнение с водещите световни икономики и в сравнение с много други държави от Централна и източна Европа, които са членки на ЕС. Фигура 3 обаче показва бързо нарастване на разходите на частния сектор за НИРД, както в номинално изражение (над 20% ръст годишно), така и като процент от БВП.
Фигура 3 Частни инвестиции за наука в България
Източник: Евростат, 2009
Настоящата Стратегия за развитие на научните изследвания има за цел:
• да формулира национална научна политика, която създава условия и задава перспективи за постигане на задачите, поставени от Европейската стратегия 2020;
• да инициира и стимулира цялостен процес на модернизация в научно-изследователските звена. Това е необходимо условие, за да може да се предприеме съществено увеличение на публичното финансиране за наука.
• Доразвие анализа по отношение на проблемите, които срещат предприемачите в реализацията на иновациите и предвижда мерки за тяхното решаване.
• да съдейства за трансформиране на българското общество в „общество на знанието”;
• да стимулира нарастването на дела на екотехнологиите в националната икономика.
Стратегията поставя цели и посочва мерки за осигуряване на по-високо качество на изследванията и иновациите, включително засъздаване на подходяща среда и насърчаване на бизнеса да инвестира в научни разработки. Посочени са целеви стойности, които следва да бъдат достигнати като резултат от приложението на дефинираните мерки. Предложени са и индикатори, които позволяват да се анализира как се изпълняват мерките и каква е ефективността на провежданата научна политика.
Стратегията осигурява стабилна рамка за развитието на изследователските институции и на научната и иновационната дейност в България през следващите десет години. На основа на Стратегията ще бъдат изготвяни планове за действие, които конкретизират мерките за реализирането й. Ефективността от изпълнението на заложените цели и мерки ще бъдат оценявани от независими външни експерти на три годишен период.
Стратегията за развитие на научната дейност е разработена с разбирането, че научните изследвания, технологичното развитие и иновациите са двигател на съвременната икономиката в модерните общества. Тя е съобразена с целите на Иновационната стратегия на Република България и мерките за нейната реализация, насочени към повишаване конкурентоспособността на българската индустрия чрез укрепване на научния капацитет; на съвместни финансови инструменти в подкрепа на науката и иновациите и изграждане на центрове по компетентност в приоритетни за икономиката области.
В национален план Стратегията предоставя на университетите, на научните организации и на цялата изследователската общност тази необходима рамка, в която да могат да формират своите виждания и планове за участие в националната научноизследователска дейност, като се дава предимство на програмното финансиране. Освен това Стратегията дава на обществото и законодателя информация относно стремежа на Правителството за ефективно използване на публични финансови средства за НИРД.
В международен план Националната стратегия отразява стремежа на България за повишаване на инвестициите в науката и технологичното развитие до 3 % от БВП на ЕС съгласно целите на „Европа 2020”, като постигне ускорено използване на резултатите от изследванията и иновациите, модернизиране на научния процес и въвеждане на ефективни европейски модели и практики.
Стратегията отчита приоритетите на ЕС за изграждане на европейското пространство за научни изследвания и иновации:
·Концентрация на публичните ресурси и инвестиции в научни организации със съществуващ капацитет в приоритетни научни области и потенциал за тяхното по-нататъшно модернизиране;
·Подкрепа за научна инфраструктура и устойчивото развитие на изследователски организации, притежаващи необходимия капацитет и потенциал за развитие;
·Включване на частния сектор в научно-иновационните процеси;
·По-добра координация на политиките в областта на образованието, научните изследвания и иновациите;
·Насърчаване на свободното движение на хора, знания и технологии.
Националната стратегия за научни изследвания съдържа няколко важни компонента, осигуряващи й ефективност:
I. Приоритетни области за развитие на науката и иновациите.
Те са определени на базата на:
·приоритетите от Програмата на правителството за Европейско развитие на България;
·тематичните приоритети на европейските научни програми и инициативи, в които България има ефективно участие и сътрудничество (Шеста и Седма рамкови програми; Програмата COST за сътрудничество в областта на науката и технологиите, Европейската пътна карта за научна инфраструктура, Съвместните изследователски центрове и съвместните технологични инициативи);
·съществуващи анализи и оценки на научната система и институции в страната.[2]
Националните научни приоритети не могат да съществуват изолирано от световните тенденции. Това налага в науката да се насочват повече и по-ефективни инвестиции в области отнасящи се до: енергийни източници и енергоспестяващи технологии; справяне и контрол на вредните и опасни битови и промишлени отпадъци; нови суровини и материали; информационните и комуникационните технологии, биотехнологиите, храните и здравето и други.
Националните научни приоритети отразяват политическата воля и намерения за стратегическото развитие на страната през следващите години. Насочването на инвестициите към приоритетни области ще позволи да се посрещнат „големите предизвикателства” и да се постигне обвързване на резултатите от научните изследвания и иновациите с нуждите на икономиката.
II. Инструменти за реализиране на задачите на Стратегията, които въвеждат схеми на споделено финансиране, акумулиращи ресурси от различни финансови източници и набор от стимули, които да създадат благоприятна среда за провеждане на научни изследвания и иновативна дейност;
III. Оценка на изпълнението на целите на Стратегията, която осигурява непрекъснат мониторинг и обратна връзка при реализацията на конкретните мерки. Оценката ще показва каква е ефективността и ефикасността при прилагането на Стратегията и ще е коректив при бъдещи действия.
АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО И ПРОБЛЕМИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА НАУЧНАТА СИСТЕМА
1.ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА
Научната дейност в България се осъществява от различни категории субекти: индивидуални учени, академични институции - висши училища, научноизследователски институти, юридически организации със стопанска цел, юридически организации с нестопанска цел (виж Приложение 1 за организационна схема). Всички те генерират и/или абсорбират научни знания, научни продукти и други форми на ново знание.
Националната политика в областта на научните изследвания и иновациите се провежда от Министерството на образоването, младежта и науката (МОМН) и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), които са водещите ведомства, отговорни за реализацията й. В развитието на научната и иновационна политика активно участват още Министерството на земеделието и храните, Министерството на транспорта и информационните технологии и съобщенията, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Националният фонд към Министерство на финансите, които подпомагат, изпълняват или финансират/съфинансират определени задачи в тази област.
При провеждането на държавната политика за насърчаване на научните изследвания и иновациите министерствата се подпомагат от Националния съвет за научни изследвания (НСНИ) и Националния съвет по иновациите. Те се председателстват съответно от министъра на образованието, младежта и науката и министъра на икономиката, енергетиката и туризма и се състоят от представители на други държавни органи, научните организации, висшите училища, работодателски организации, неправителствените организации и други заинтересовани страни в областта на науката и иновациите.
Към настоящия момент преобладаващата част от научните изследвания в България се осъществява в публичните научни организации – университетите, Българската академия на науките и Селскостопанската академия.
ВИСШИ УЧИЛИЩА
В България има общо 51 висши училища. От тях второстепенни разпоредители на бюджетни кредити са 37 държавни университети и специализирани висши училища.
Към настоящия момент научните изследвания във висши училища се осъществяват на база на Закона за висшето образование и Наредба 9 за условията и реда за планиране, разпределение и разходване на средствата, отпускани целево от държавния бюджет за присъщата на държавните висши училища научна или художествено-творческа дейност, както и от участията на висшите училища или техни звена в НИРД на проектен принцип с публични и/или частни средства.
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
БАН е научноизследователска организация, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към МОМН. БАН осъществява фундаментални и приложни научни изследвания. В структурата си включва 64 звена, като от тях 42 са постоянни научни звена със самостоятелен юридически статут. В структурата на БАН е и Събранието на Академиците и Член-Кореспондентите (САЧК), състоящо се от 58 академика и 81 член-кореспондента. Общият брой персонал в БАН е 6747, от които 1531 хабилитирани учени и 1594 нехабилитирани учени. По отношение на възрастова структура, близо 49% от учените в БАН са над 51 години, а тези под 30 години са 3.4%. През 2010 г. в БАН се обучават 273 редовни докторанта или средно 6.5 докторанта на постоянно научно звено. Успешно защитилите докторанти през 2010 г. са 64, т.е. средно по 1.5 докторанта на постоянно научно звено.